Тема 4 Комуникирай чрез Емпатия

Емпатията е способността да се разбират емоциите и гледната точка на някого. Това не означава непременно, че сте съгласни или приемате техните емоции и гледни точки. Когато практикуват емпатия с деца и юноши, те усещат, че са чути от другите, разбрани и подкрепяни. Възрастните трябва да избягват да слагат етикет на емоциите на детето като „правилни“ или „грешни“, да бързат със заключения или незабавно да реагират на това, което виждат или чуват. Вместо това е важно да се признае, че реакциите или емоциите на децата са дълбоко свързани с техните нужди, те се стремят да комуникират, и не са присъщи на личността на детето. Младежите могат да се чувстват по-свързани с възрастните, които проявяват съпричастност към тях и им осигурява чувството за безопасност, за да съобщават какво чувстват и мислят.

Има четири ключови елемента как да покажем емпатия:

1.Оставете настрана нечии емоции и мисли и се опитайте да разберете гледната точка на детето.

2.Не правете бързи заключения и да не осъждайте.

3.Опитвате се да разберете какво чувства детето. Спомнете си време, когато може би сте се чувствали по същия начин.

4.Предложете споделяне и покажете, че се опитвате да разберете през какво преминават, без да бързате да решавате проблема им, например като кажете „имам чувството, че се чувстваш уплашен/разочарован и т.н.“.

На първо място, за да покажат съпричастност към младите, възрастните трябва да се научат как да бъдат съпричастни към себе си.

• Тайм-аут – Когато нещата станат напрегнати и между вас и дететто има конфликт, вместо веднага да изпуснете нервите си и дори да им крещите, направете почивка. Помислете за всички емоции, които изпитвате в момента. Дори негативните емоции са добре дошли, но по-скоро реагирайки на тях се опитайте да кажете нещо утешително. Това може да бъде всичко, което ви кара да се чувствате по-добре, например: „Ти не си лош човек“ или „Всеки може да се поучи от грешките си”.
• Не се опитвайте да намерите решение веднага – по-скоро отделете време да помислите и признаете защо поведението на детето ви прави толкова разстроен. Какви са вашите ценности и как поведението на детето е против вашите собствени ценности. Как са създадени тези ценности и как можете да научите нови начини за управление на емоциите си, когато те са пренебрегнати.
• Приемете детето такова, каквото е, дори и да е доста различно от вас. Когато децата са приети от възрастните, е по-вероятно да почувствате, че са ценени и разбирани като независими хора и по този начин да създадете силни и доверчиви отношения с тях.
• Приемете собствените си емоции – разберете, че дори отрицателните емоции са част от човешката връзка и да бъдете родител или учител е предизвикателна роля. Ако прегърнете всички емоции, по-лесно ще разберете как да се справите с тях.

Опитайте да използвате тези фрази, когато говорите с децата си:

• Разбирам какво казваш
• Сигурно е трудно да се чувстваш така
• Разбирам, че това, което преживяваш, е предизвикателство за теб
• Оценявам, че сподели това с мен
• Как те накара да се почувстваш?
• Разбирам, че ти е трудно да споделиш това с мен. Благодаря ти, че ми оказа доверие.
• Аз самият минах през тази трудна ситуация
• Виждам защо се чувстваш толкова раздразнен
• Подкрепям вас и това, което сте решили да направите
• Кажете ми какво мога да направя, за да ви помогна

• Опитайте се да кажете, че сте забелязали напрегнатата връзка и изразете чувствата си. Въпреки че може да се дразнят или да не са съгласни, останете фокусирани в обяснението как се чувствате и не се разсейвайте от техния отговор. Опитайте да използвате фраза като: „Забелязвам, че напоследък имаме много конфликти. Чувствам се тъжен от това и искам да се опитам да изградя с теб по-спокойна и силна връзка.”
• Признайте своята отговорност към ситуацията и избягвайте да се фокусирате върху поведението на детето. Опитайте да кажете нещо от рода на: „Напоследък бях много уморен и съм склонен да изпускам нервите си по-лесно. Ще се опитам да намеря начини да говоря с теб по по-спокоен начин.”
• Опитайте се да намерите начини да прекарвате времето си заедно, като правите нещо, което и двамата харесвате. Ако детето продължава да отказва, не го насилвайте, по-скоро му кажете, че ще бъдете там, ако иска да прекара време с вас и продължа да търси възможности за време с вас.
• Опитайте се да действате по по-различен, по-съпричастен начин. Заменете негативната реакция с по-положителна. Въпреки че може да отнеме време, за да установите нов модел на комуникация с тях, признайте, че ще продължите да се опитвате да подобрявате нещата.
• Разберете, че усилията ви ще отнемат време, за да промените нещата. Вашето дете може да постави под въпрос вашите намерения и да се чуди дали ще бъдете последователни. Някои дни може да изглежда, че няма напредък, но имайте предвид, че усилията ви в крайна сметка ще се изплатят.
• Ако изглежда, че нещата не се подобряват или има други сериозни проблеми, т.е. злоупотреба, пристрастяване или проблеми с психичното здраве, тогава не се страхувайте да потърсите помощта на здравен специалист. Придобиването на помощта от здравен специалист ще ви преведе през усилията да общувате по по-ефективен начин и да установите здравословна връзка.
• Има вероятност връзката да остане далечна, въпреки многобройните усилия. Дайте си време да скърбите за промяната на отношенията и да се свържете с други родители или учители, които преминават през същата ситуация.
• Промяната на връзката към по-силна обикновено не е права линия. Понякога може да изглежда, че правите някои крачки назад и това е добре. Не се стремете към съвършенство, по-скоро се опитайте да признаете и отпразнувате малките победи, които сте постигнали.