Тема 4 Дефиниции, Признаци и Симптоми на Проблемно Използване на Интернет сред Деца и Юноши

Проблемната употреба на интернет (PUI) може да се концептуализира като неспособност да се контролира използването на интернет, което води до негативни последици в ежедневния живот и обхваща широк спектър от дейности, включително видео игри, гледане на порнография (и други натрапчиви сексуални поведения), купуване, хазарт, уеб стрийминг, използване на социални медии и други поведения (Fineberg et al., 2018).

Диагнозата на PIU не се появява в никоя официална диагностична система и няма широко приети диагностични критерии; следователно обикновено се идентифицира чрез критерии в научни статии (напр. Meerkerk et al., 2009; Li et al., 2016). Въпреки това, ICD-11 разпознава разстройството на игрите, което може да бъде онлайн (т.е. през интернет) или офлайн, докато в DSM-5, разстройството на интернет игрите е „условие за по-нататъшно проучване“. Най-общо може да се определи като постоянно и повтарящо се участие в компютърни игри, обикновено групови игри, в продължение на много часове, а сравнението на признаците и симптомите на игрово разстройство от DSM-5 и ICD-11 може да се намери в Таблица 7.

Трябва да се отбележи, че неотдавнашно проучване показа, че експертите оценяват критериите на ICD-11 като по-подходящи от критериите DSM-5 (вж. Castro-Calvo et al., 2021).

Сравнение на диагностичните критерии за проблемно използване на интернет в ICD-11 и DSM-5

Диагностични критерии ICD-11 Игрово разстройство– онлайн и офлайн DSM-5 Разстройство на интернет игрите

Занимаване с интернет игри - Интернет игрите се превръщат в доминираща дейност в ежедневието

Неуспешни опити за контрол на участието в интернет игри

Загуба на интерес към предишни хобита и забавления в резултат на и с изключение на интернет игрите

Продължава прекомерната употреба на интернет игри въпреки познаването на психосоциалните проблеми и негативните последици

Измамване на членове на семейството, терапевти или други по отношение на количеството интернет игри

Използване на интернет игри за бягство или облекчаване на негативно настроение (например чувство на безпомощност, вина, тревожност)

Значителна връзка, работа или възможност за образование или кариера са били застрашени или загубени поради участие в интернет игри

Толерантност (необходимостта да прекарвате все повече време в интернет игри)

Оттегляне (обикновено се описва като раздразнителност, тревожност или тъга)

Освен това Европейският парламент (2019) дефинира разстройството на игрите като модел на постоянно или повтарящо се игрово поведение („дигитални игри“ или „видеоигри“), което може да бъде онлайн (т.е. през интернет) или офлайн, което се проявява чрез:

1)нарушен контрол върху играта (напр. начало, честота, интензивност, продължителност, прекратяване, контекст)

2)увеличаване на приоритета, даден на игрите до степен, че игрите имат предимство пред други житейски интереси и ежедневни дейности

3)продължаване или ескалация на игрите въпреки настъпването на негативни последици.

Моделът на поведение е с достатъчна тежест, за да доведе до значително увреждане в лични, семейни, социални, образователни, професионални или други важни области на функциониране. Моделът на игрово поведение може да бъде непрекъснат или епизодичен и повтарящ се. Поведението при игри и други характеристики обикновено са очевидни за период от най-малко 12 месеца, за да бъде поставена диагноза, въпреки че необходимата продължителност може да бъде съкратена, ако всички диагностични изисквания са изпълнени и симптомите са тежки.

В съответствие с тази функционална дефиниция, основният критерий за PUI е функционално увреждане (т.е., че причинява на човека проблеми в училищния живот, социалния живот и други форми на функциониране)

Освен разстройството на игрите, в контекста на PUI, това, което обикновено се разглежда в литературата, са проблемната употреба на социални медии, натрапчивото онлайн пазаруване, проблемният онлайн хазарт и проблемната употреба на порнография онлайн.

 

Тъй като използването на социални медии в момента е една от най-популярните развлекателни дейности сред подрастващите (Lenhart et al., 2010), тук ще се съсредоточим върху тази форма на проблемно използване на интернет; обаче няма консенсус сред изследователите относно дефиницията за проблемно използване на социални медии поради концептуалното объркване около класификацията на проблемната употреба на интернет.

Предложени са няколко скали за оценка на проблемното използване на социалните медии, като например Bergen Social Media Addiction Scale (BSMAS; Andreassen et al., 2017), което включва елементи, отнасящи се до:

  1. прекарване на много време в мислене за социалните медии или планиране как да ги използвате,
  2. изпитвате желание да използвате социалните медии все повече и повече,
  3. използване на социални медии, за да забравите за личните проблеми,
  4. опитвате се да намалите използването на социалните медии без успех,
  5. ставате неспокойни или обезпокоени, ако ви е забранено да използвате социални медии,
  6. използване на социалните медии толкова много, че е имало отрицателно въздействие върху вашата работа/учене, където оценяването на 4 или повече от тези елементи толкова често или много често може да бъде индикатор за пристрастяване към социалните медии

Дейност 2: Свържете диагностичния критерий за проблемно използване на интернет със специфично поведение

Тип: Дейност без резултат

В тази дейност ще бъде анализирана съществуваща скала, разработена за родители (Social Media Disorder Scale for Parents – SMDS-P; Austermann, Thomasius, & Paschke, 2021), базирана на девет критерия за разстройство на интернет игрите от критериите DSM-5. Задачата е да съпоставим диагностичния критерий за проблемно използване на интернет със специфично поведение:

 

КритерийПоведение
Загриженост

Опитва се да прекарва по-малко време онлайн, но не успява

Отдръпване

Използване на интернет за бягство от негативни чувства

Толеранс

Има спорове с други поради използването на интернет

Упорство

Има сериозни конфликти с други хора поради използването на интернет

Изместване

Често се чувства зле, когато не може да не е онлайн

Проблем

Лъже за количеството време, което той/тя прекарва онлайн

Измама

Пренебрегва други дейности (например хобита, спорт), защото иска да бъде онлайн

Бягство

Редовно се чувства неудовлетворен, защото иска да прекарва повече време онлайн

Конфликт

Редовно установява, че не може да мисли за нищо друго освен за момента, в който ще може да бъде отново онлайн