СЗО (СЗО, 2019) дефинира разстройството на игрите като модел на постоянно или повтарящо се игрово поведение („дигитални игри“ или „видеоигри“), което може да бъде онлайн (т.е. през интернет) или офлайн, проявяващо се с 3 характерни симптома:
1)Нарушен контрол върху играта (напр. начало, честота, интензивност, продължителност, прекратяване, контекст)
2)Увеличаване на приоритета на игрите до степен, в която игрите имат предимство пред други житейски интереси и ежедневни дейности
3)Продължаване или ескалация на игрите въпреки настъпването на негативни последици.
Моделът на поведение е с достатъчна тежест, за да доведе до значително увреждане в лични, семейни, социални, образователни, професионални или други важни области на функциониране.
Всички симптоми и функционални нарушения трябва да са налице, за да може човек да бъде диагностициран с разстройство на игрите.
Има няколко скали за оценка на проблемното използване на социалните медии и може би най-известната е Скалата за пристрастяване към социалните медии в Берген (BSMAS).
Елементите се оценяват по следната скала: 1=много рядко, 2=рядко, 3=понякога, 4=често, 5=много често; и оценка 4 или повече от тези елементи с често или много често може да е индикация за пристрастяване към социалните медии. Това обаче е само за ориентиране и не е официален критерий.
Въпреки това, няма доказателства, че обичайните и дори високи нива на използване на цифрови технологии от деца и юноши ще доведат до отрицателни резултати. По-важно от това е как се справят в живота си като цяло, изпълняват ли училищните си задължения, чувстват ли се компетентни и самостоятелни, общуват ли с връстниците си и т.н.