Тема 2 Употребата срещу проблемни признаци и симптоми на употреба

Учителят забеляза, че Андрю, 14-годишен ученик, който досега имаше добри оценки, започна да пропуска часове и да показва нисък резултат. Той пропускаше уроци предимно в понеделник сутрин. В учителската стая коментираха още, че когато се приближат до него, той реагирал нервно. Освен това учителят знаел, че майка му, която ходела редовно в училище, за да разбере как е синът й, не се е появявала от няколко месеца, дори когато й се обадили.

По отношение на тази ситуация възниква въпросът: какво се случва с Андрю?

Учителят, мислейки какво е най-подходящо да направи, за да помогне на Андрю, решава следното:

1. Съберете повече информация, за да разберете причините, поради които Андрю отсъства в понеделник сутрин: има ли дейност/задължение, което не може да се комбинира с уроците? Има ли проблем/затруднение в семейството, което го ограничава да ходи на училище?
2. Съберете повече информация за Андрю, когато е в училище. Показва ли Андрю някакви други признаци, които трябва да тревожат учителя (например по-рано напускане на училище, зачервени очи)?

Един учител знаеше, че Андрю е започнал да помага на баща си през уикендите с малката зеленчукова градина на семейството и домакинската работа. Неговото финансово положение е станало трудно, когато майка му е приета в болницата поради внезапна операция и възстановяване и баща му е уволнен заради пиене.

Осъзнавайки трудностите, с които се сблъсква, класният ръководител решава да разговаря с Андрю. Зачитайки информацията за ученика, учителят говори с него насаме. По време на разговора учителят се опита да разбере какво е да изживееш новата семейна реалност и кои са точките, които Андрю смята за най-критични. Той също така предложи на Андрю да говори с друг учител, който е запознат с различни социални програми и ще се опита да намери помощ.

След няколко срещи Андрю отново започна да се държи нормално в училище.

Другите учители казаха, че също са осъзнали, че поведението на Андрю се е променило, но смятат, че това е нормален етап от развитието на подрастващите. Андрю обаче е имал пропуски в паметта и много пъти е изглеждал нервен.

Учителят мислеше да говори с Андрю по време на голямото междучасие. Отидоха на тихо и уединено място и учителят започна да казва, че е забелязал някои промени в поведението му, които би искал да разбере. Учителят започна да уточнява някои от тези промени, като факта, че пропускаше часовете или не идваше на училище или ситуации, в които изглеждаше ленив, например фактът, че пропускаше часовете по физическо, които му харесваха. Учителят остави на Андрю време да реагира. Той също така му каза, че други ситуации го притесняват, като например пропуски в паметта и раздразнителност. Андрю каза, че всичко е наред и че няма проблем. След това учителят урежда те да се срещнат на едно и също място и по същото време, за да преоценят поведението на Андрю. Андрю видя истинския интерес и уважение, с които учителят се отнасяше към него, и му каза, че е започнал да излиза с нова група приятели, които от време на време пият и сега не знаят как да се справят със ситуацията.

Учителят прецени, че Андрю се нуждае от по-специализирана подкрепа и го насочи към училищния психолог. Въпреки психологическата подкрепа, седмичните срещи продължиха.

Учителят трябва да бъде нащрек относно промените в поведението/отношението на учениците.

• Учителите трябва първо да напишат симптомите и признаците, които виждат да се повтарят и да ги сравнят (учителят може да помоли няколко участници в училището, които имат контакт с младия човек, да кажат дали и те са забелязали някакви промени). Те могат да записват промени, които са свързани с ученика, училищните оценки, социализацията, семейството (само промени, които наблюдавате). Учителят трябва да е сигурен, че промените в поведението не са резултат само от юношеската фаза.
• Говорете с ученика и споделете, че виждате някои промени. Попитайте за причините за промяната, попитайте какво мисли да направи ученикът и дали има нужда от помощ.
• Помолете за подкрепа от професионалист, ако е необходимо: Говорете с психолога/училищния съветник на вашето училище, за да ви даде допълнителни съвети или дори да ви подкрепи в тази задача.

В училището на Андрю се засилиха конфликтите между учениците в и извън класната стая. Освен това авторитета  на общообразователното училище е спаднал.

В същото време училищното настоятелство смята, че учителите се чувстват разочаровани и не могат да се справят с учениците, изоставяйки усилията и обвинявайки всички и всичко за неприятните условия.

Въпросът е: Какво може да се направи, за да се подобри тази ситуация?

За справяне с тази негативна ситуация бяха предприети следните мерки:

1. Учителите участваха в обучителни семинари за прилагане на програми за развитие на личностни и социални умения на учениците.
2. Обслужващият персонал беше обучен за засилване на важността на тяхната роля в динамиката на училището.
3. Бяха организирани срещи на ученици по клас, за да се предложат дейности, които биха искали да се правят повече в тяхното училище.
4. Създадени са клубове за свободното време.
5. Награди за най-добрите ученици (по различни предмети).
6. Организирани са срещи за подкрепа за родителите.
7. Бяха организирани семинари за групово изграждане за професионалисти в училище.
8. Създаден е кабинет за психологическа и социална подкрепа за ученици, учители, семейства и училищния персонал.
9. Училището започна да си сътрудничи с близките университети за разработване на програми в различни области - психология, образование, наука, изящни изкуства, наука за храните и др.