Тема 2 Критично говорене

  • Светът се разглежда като социално конструиран текст, който може да се чете. Всичко се счита за материал за четене и тълкуване. Терминът „текст“ надхвърля традиционния термин и може да бъде изображение, плакат, песен, видео, публикация във Facebook и т.н.
  • Учениците са изследователи на език, изображения, пространства и обекти, изследват какво се счита за език, чий език се брои и кой решава. Те изследват начините, по които текстовете могат да бъдат преработени, пренаписани или реконструирани, за да се измести или преформулира предаденото(ите) съобщение(я).
  • В критичната грамотност има разбиране, че текстовете никога не са неутрални и че всички текстове са създадени от определена гледна точка, за да предадат конкретни послания, които позиционират читателите по определен начин и ги карат да мислят и да вярват в определени неща по специфични начини. Необходимо е да се проучи гледната точка на другите, да се съмнява, да се пита и да се разбере какво послание се опитват да предадат.
  • Колкото по-рано учащите се запознаят с подобни практики, толкова по-бързо ще могат да станат критично грамотни и да преценят дали информацията е вярна или зад нея има скрити послания.
  • Освен това учениците имат повече възможности за принос към един по-справедлив и социален свят, като са по-способни да вземат информирани решения по въпроси като власт и контрол, практикуват демократично гражданство и развиват способност да мислят и действат етично.
  • Например, критичното четене на бутилка вода като текст за четене може да доведе до разглеждане на практиката на пиене на бутилирана вода и промяна на тази практика в подкрепа на създаването на по-устойчив свят.

Поради нарастващото използване на технологиите, текстовете са станали мултимодални и грамотността преминава от смисъла на способността за четене и писане към способността за тълкуване на всички текстове, които заобикалят нашето общество, поради широкото използване на медии, социални и други. „Образование по медийна грамотност” (Национална асоциация за образование по медийна грамотност – NAMLE, 2010 г.):

  • Изисква активно проучване и критично мислене за съобщенията, които получаваме и създаваме.
  • Разширява концепцията за грамотност, която се фокусира главно върху четенето и писането, за да включва всички форми на медии (аудио, видео, плакат, изображения и т.н.).
  • Изгражда и засилва умения за обучаващи се от всички възрасти. Подобно на печатните материали, тези умения изискват интегрирана, интерактивна и многократна практика.
  • Развива информирани, отразяващи и ангажирани участници, които са от съществено значение за едно демократично общество.
  • Признава, че медиите са част от културата и функционират като агенти на социализацията.
  • Потвърждава, че хората използват своите умения, вярвания и опит, за да конструират своите значения от медийни съобщения.
  • Учениците от много ранна възраст често знаят много за онлайн медийните технологии, но може да не са непременно развити медийни и критични умения за грамотност, които да им помогнат да се ориентират, оценяват и разбират представянето на съобщенията, които срещат. 
  • Някои важни точки за учителите, които работят върху развиването на умения за критично мислене в своите класове са: 

a)Всички медийни съобщения са „конструирани“: учащите могат да изследват как медиите се различават от реалността, да оценят показаното в сравнение с преживяванията от реалния живот или да оценят фона на продуцента/производството на медийни съобщения.

b)Медийните съобщения се създават с помощта на творчески език със собствени правила: учащите могат да разглеждат рекламни/продуктивни техники и да видят как езикът се използва за предаване на конкретно послание.

b)Повечето медийни съобщения са конструирани, за да получат печалба и/или власт: учащите могат да проучат целта на рекламата или маркетинговите стратегии, а учителите могат да насърчават скептицизма към рекламата.

  • “тип модел на мислене, който изисква хората да бъдат рефлексивни и да обръщат внимание на вземането на решения, което ръководи техните вярвания и действия. Критичното мислене позволява на хората да правят изводи с повече логика, да обработват сложна информация и да разглеждат различни страни на даден проблем, за да могат да направят по-солидни заключения.“
  • “интелектуално дисциплинираният процес на активно и умело концептуализиране, прилагане, анализиране, синтезиране и/или оценяване на информация, събрана от или генерирана от наблюдение, опит, размисъл, разсъждение или комуникация, като ръководство за вярвания и действия.” (Glaser, 1941).

Дейност 1

Помислете за нещо, което наскоро сте чели за електронните цигари или някаква обща тема (като ваксинация срещу Covid-19). След това си задайте следните въпроси:

  • Кой го каза?

  Някой, който познавате? Някой специалист? Има ли значение кой ви го е казал?

  • Какво казаха?

  Факти или мнения? Преддставиха ли всички факти? Оставиха ли нещо неизказано?

  • Къде са го казали?

  В публичното пространство или лично? Имаха ли хората шанс да отговарят или възможност да изкажат друго мнение?

  • Кога го казаха?

  Преди, по време или след важното събитие? Беше ли важно времето?

  • Защо го казаха?

  Обясниха ли причината за тяхното мнение? Опитаха ли се направят нещо да изглежда лошо или добро?

  • Как го казаха?

  Бяха ли щастливи или тъжни, ядосани или безразлични? Казаха ли го или го написаха? Разбрахте ли какво беше казано?

Дейност 2

В този спектър ние предлагаме следните дейности като ясни

 точки за развиване на умения за критично мислене в клас в областтана първичната превенция на пристрастяването към тютюнопушенето в училище

Джеймс Бонд за един ден! (ранна възраст)

Предназначение

Тази дейност може да се използва, за да могат учениците да мислят критично върху източниците на новини, които четат в Интернет / намират в ежедневието си.

Материали

Компютър, интернет връзка и проектор

Статия 1: https://www.theshishashop.com/blog/2017/02/8-benefits-shisha-pen/ 

Статия 2: https://medlineplus.gov/ency/patientinstructions/000761.htm

Стъпки

  1. Разделете учениците на четири групи.
  2. Какво казва тази статия? - Всички ученици четат статия 1 и обсъждат написаното в тяхната статия. Те споделят своите мисли относно информацията в тази статия.
  3. Учителят показва статията на проектора и задава следните въпроси на целия клас:
    • Кой написа тази статия? / Откъде идва тази статия?
    • За кого се отнася?
    • Какво е предложението?
    • Какъв език използва, за да преследва целта си?
    • Смятате ли, че информацията е точна или не?
    • -Защо мислиш така?

4.Дискусия (целият клас):

  • Защо някои статии популяризират фалшиви факти?
  • Как ще разбереш кое е вярно и кое не?
  • В случай, че имате нужда от помощ, за да разберете какво е вярно, към кого бихте могли да се обърнете?

Горната дейност може да бъде адаптирана и използвана на всички нива и възрасти. Също така учителят може да отиде по-далеч и да продължи с темата за фалшивите новини. Освен това учителят може да използва различни онлайн инструменти, като Kialo, за да улесни резултатите и да организира дейности за критично мислене. Kialo Edu позволява на учителите да подбират пространства, в които учениците да работят заедно по сложни предмети, като същевременно дават на учениците възможност да задават въпроси, обсъждат и оценяват нови идеи.