Тема 2 Критично говорене

• Светът се разглежда като социално конструиран текст, който може да се чете. Всичко се счита за материал за четене и тълкуване. Терминът „текст“ надхвърля традиционния термин и може да бъде изображение, плакат, песен, видео, публикация във Facebook и т.н.
• Учениците са изследователи на език, изображения, пространства и обекти, изследват какво се счита за език, чий език се брои и кой решава. Те изследват начините, по които текстовете могат да бъдат преработени, пренаписани или реконструирани, за да се измести или преформулира предаденото(ите) съобщение(я).
• В критичната грамотност има разбиране, че текстовете никога не са неутрални и че всички текстове са създадени от определена гледна точка, за да предадат конкретни послания, които позиционират читателите по определен начин и ги карат да мислят и да вярват в определени неща по специфични начини. Необходимо е да се проучи гледната точка на другите, да се съмнява, да се пита и да се разбере какво послание се опитват да предадат.
• Колкото по-рано учащите се запознаят с подобни практики, толкова по-бързо ще могат да станат критично грамотни и да преценят дали информацията е вярна или зад нея има скрити послания.
• Освен това учениците имат повече възможности за принос към един по-справедлив и социален свят, като са по-способни да вземат информирани решения по въпроси като власт и контрол, практикуват демократично гражданство и развиват способност да мислят и действат етично.
• Например, критичното четене на бутилка вода като текст за четене може да доведе до разглеждане на практиката на пиене на бутилирана вода и промяна на тази практика в подкрепа на създаването на по-устойчив свят.

Поради нарастващото използване на технологиите, текстовете са станали мултимодални и грамотността преминава от смисъла на способността за четене и писане към способността за тълкуване на всички текстове, които заобикалят нашето общество, поради широкото използване на медии, социални и други. „Образование по медийна грамотност” (Национална асоциация за образование по медийна грамотност – NAMLE, 2010 г.):

• Изисква активно проучване и критично мислене за съобщенията, които получаваме и създаваме.
• Разширява концепцията за грамотност, която се фокусира главно върху четенето и писането, за да включва всички форми на медии (аудио, видео, плакат, изображения и т.н.).
• Изгражда и засилва умения за обучаващи се от всички възрасти. Подобно на печатните материали, тези умения изискват интегрирана, интерактивна и многократна практика.
• Развива информирани, отразяващи и ангажирани участници, които са от съществено значение за едно демократично общество.
• Признава, че медиите са част от културата и функционират като агенти на социализацията.
• Потвърждава, че хората използват своите умения, вярвания и опит, за да конструират своите значения от медийни съобщения.

• Учениците от много ранна възраст често знаят много за онлайн медийните технологии, но може да не са непременно развити медийни и критични умения за грамотност, които да им помогнат да се ориентират, оценяват и разбират представянето на съобщенията, които срещат. 
• Някои важни точки за учителите, които работят върху развиването на умения за критично мислене в своите класове са: 

a)Всички медийни съобщения са „конструирани“: учащите могат да изследват как медиите се различават от реалността, да оценят показаното в сравнение с преживяванията от реалния живот или да оценят фона на продуцента/производството на медийни съобщения.

b)Медийните съобщения се създават с помощта на творчески език със собствени правила: учащите могат да разглеждат рекламни/продуктивни техники и да видят как езикът се използва за предаване на конкретно послание.

b)Повечето медийни съобщения са конструирани, за да получат печалба и/или власт: учащите могат да проучат целта на рекламата или маркетинговите стратегии, а учителите могат да насърчават скептицизма към рекламата.

• “тип модел на мислене, който изисква хората да бъдат рефлексивни и да обръщат внимание на вземането на решения, което ръководи техните вярвания и действия. Критичното мислене позволява на хората да правят изводи с повече логика, да обработват сложна информация и да разглеждат различни страни на даден проблем, за да могат да направят по-солидни заключения.“
• “интелектуално дисциплинираният процес на активно и умело концептуализиране, прилагане, анализиране, синтезиране и/или оценяване на информация, събрана от или генерирана от наблюдение, опит, размисъл, разсъждение или комуникация, като ръководство за вярвания и действия.” (Glaser, 1941).