Сценарий: Прибирате се от работа и искате да прекарате време насаме с вашето дете. То Ви е потърсило през деня, защото е било разтревожено заради случка в училище и много иска да сподели с вас. Тъкмо сядате да разговаряте и:
Всичко това се случва през интервал от 1 минута и разговорът с детето ви е провален. То излиза от стаята и казва, че не иска да разговаря с вас, защото го пренебрегвате, не го разбирате и винаги другите са по-важни от него. Вие започвате да крещите и да се опитвате да го върнете в стаята, но няма никакъв ефект
Какво се случи? Защо? Имаше ли нещо, което пречеше на общуването? Попадали ли сте в подобна ситуация? Какво направихте? Спомняте ли си ситуация, в която имахте много добро време с детето си? Какви изводи можем да си направим за общуването?
Изводи: Има условия, които пречат и които помагат на общуването между родителите и децата. Преди всичко общуването изисква усилие, изисква време, спокойствие, внимание и участие и на двете страни, нужна е обща тема и постоянство